COVID-19 Част III – Малко Наука
19 март 2020
Откакто написах последните 2 публикации, светът изглежда е полудял. Има толкова много шумотевица и ненужна паника глобално, че това ме стресна. Да, чухте правилно „ненужна”!
Тези от вас, които разбират петте биологични закона на д-р Хамер, знаят какво имам предвид, но в същото време вероятно също ще признаете, че купувате от тази шумна реклама. Това е, защото сте програмирани от детството си за този конкретен момент от историята на планетата Земя.
Светът, в който живеем, се промени за една нощ. Нищо вече няма да е същото, защото сега „те” имат контрол върху нас. Докато си говорим, още законодателство се прокарва, за да затвърди този контрол, и в края на краищата всичко е за пари, власт и отклоняване на финанси към области, където нямаме контрол.
Това не е и никога не е било за „удържане” разпространението на вирус. Става въпрос за възможност да се направят промени в живота на всеки човек глобално. Моите най-лоши страхове се сбъдват, докато си говорим.
Обаче все още си мисля, че има време за нас чрез знание и осъзнаване да предотвратим катастрофата, която предстои да се случи. В този случай говоря за нашата свобода и за кампанията по въвеждане на задължителни масови ваксинации. Но преди да стигна до там, трябва да ви допълня как се извършва това.
За да направя това трябва да навляза в историята на медицината и съществуващата теория за микробите. Ще започна с обяснението на д-р Ланка как Робърт Кох, германският учен, който се опита да докаже, че микроб може да бъде предаван от едно същество на друго, провежда своите експерименти. Той се проваля напълно и в действителност избяга от Германия, докато „силните на деня” забелязаха, че тази теория може да бъде от политическа полза за тях.
По думите на д-р Щефан Ланка за експериментите с бактерии:
„Бактериите ще произведат токсини, но само в мъртво тяло. Те оцеляват в аеробна среда, такава, каквато е в чревния тракт, която се лишава от кислород, когато човек или животно умира. Все пак само няколко ще оцелеят, но само ако успеят да променят метаболизма си, и само тогава те стават токсични.
ФАКТ: бактериите не се идентифицират в тестова епруветка. Само 2% от всички бактерии е възможно да бъдат култивирани и размножени. Ако бактерия е извлечена и култивирана в изолация, тя губи своите свойства след кратко време и няма да оцелее, така че, за да се работи с тях, големи количества се замразяват, което е мащабна намеса и не представя тяхното поведение в природата.
По време на експериментите е наблюдавано, че бактериите, въпреки че някои се размножават, не са способни да произвеждат токсини в жив гостоприемник. Те произвеждат токсини само в мъртъв гостоприемник.
След това е правен опит да се инжектират бактерии в различен гостоприемник, но те на са успели да го разболеят. Единственият успех, който те имаха при убиването на гостоприемника, беше, когато инжектираха тези токсини от труп в живи мишки. След това взеха орган от мъртва мишка и го трансплантираха в жив гостоприемник, който след това също умира.
Факт е, че тези живи същества умират повече от експерименталния процес, отколкото от токсините на бактерията, с която са били инжектирани.”
Д-р Ланка за изолирането на вирус:
„Проби се взимат от „инфектиран” човек или животно и се поставят в „клетъчен тип”, който се тества за вируса, който обикновено е чужд генетичен материал и е изкуствено въведен в клетката. Това е наречено трансфекция. Ако клетките покажат промени, наречени цитопатични ефекти, което означава структурни промени в клетката гостоприемник, тогава културата се смята за „позитивна за вирус”.
Повечето тестване понастоящем се прави на кокоши яйца, които съдържат пилешки ембрион, това е същият метод, който Робърт Кох използва, за да инжектира токсини от труп в живи същества. В този случай, те взимат проби от „засегнат” човек или животно и ги инжектират в кокоше яйце, в зависимост от това как ембрионът умира, се заявява, че вирусът е открит.
След това се твърди, че вирусът е бил изолиран. Проблемът е, че никога не е имало контролна група, така че дори ако стерилен разтвор се инжектира в яйцето, ембрионът ще умре.
Настоящите снимки на вируси в медицинските книги или онлайн са всички или КГИ (компютърно генерирано изображения) или просто една смес от мазнини и протеини, която се разклаща в ултразвукова баня и след това се онагледява под микроскоп. Обаче е наблюдавано, че тя нямат нуклеинова киселина и бързо се разлагат. Също така са с различни размери. Несъмнено, това е измама.”
Понастоящем в Канада
„Канадска компания казва, че е направила пробив с твърдението, че е разработила кандидат за ваксина срещу COVID-19, който ще започне да тества върху хора още през това лято.”
Базираната в Квебек Медикаго (Medicago) каза, че е произвела вирусоподобна частица на новия корона вирус, първа стъпка към производството на ваксина, която сега ще премини предклинични изпитания за безопасност и ефикасност.
Биофармацевтичната компания каза, че е била способна да създаде кандидат за ваксина бързо, тъй като е използвала растително базирана платформа, не пилешки ембриони, за да подпомогне отглеждането на протеини във ваксината.
„Ние имаме [ваксина срещу сезонния грип], която в момента се преразглежда отHealth Canada (съотв. на нашето Министерство на здравеопазването, бел.пр.) и [технологията], която използваме за тази COVID ваксина е точно същата.”
Дон Боудиш (Dawn Bowdish), Канадска изследователска катедра за стареене и имунитет при университета МакМастър (McMaster), каза, че способността на компанията да отглежда вирусоподобни частици в растения й е помогнало да произведе ваксини срещу грипа в миналото, включително кандидат за ваксина срещу H1N1 през 2009 г.
„Една вирусоподобна частица изглежда отвън като вирус, но няма никакъв генетичен материал от вътре” – каза Боудиш, която също е член на научния консултативен съвет в Медикаго (Medicago). „Тя не предизвиква инфекция, но наистина изглежда сходно от гл.т. на вашата имунна система.”
Въпреки че това бяха „добри новини”, Боудиш предупреди, че повечето опити с ваксини се провалят и за 17 години никога не е имало напълно разработена ваксина срещу ТОРС нашествието.
„Малко вероятно е да има чудодейно лекарство” – каза тя. „Но Канада има забележителни успехи в създаването на ваксини много бързо. Ние имахме огромен успех с Ебола вируса.”
Сега, това, което е интересно за „вирусоподобните частици”, всъщност, те признават, че НИКОГА в действителност не са изолирали ЖИВ вирус… да не споменавам успеха с Ебола вируса… особено след като беше открито в самото начало преди няколко години, че водоизточниците в засегнатите села са били отровени с формалдехид (токсично хим. съединение, бел.пр.). Ако погледнете симптомите на Ебола, ще забележите, че те са същите като при отравяне с формалдехид.
Завръщане към историческите книги, някои интересни факти за Пастьор
Заедно с изследователските си дневници, Пастьор е водил и личен дневник, който никога не е трябвало да бъде разкриван и е останал в семейството му. Обаче негов наследник предоставя папките и дневника му на университета в Принстън, които от тогава са отворени. От тях е разкрито, че Пастьор си признава, че е извършил измама във всички свои работи. Но той е бил достатъчно човечен, за да документира своите лъжи в личните си дневници, успоредно с основните си лабораторни книжа.
Той е поискал, тези архиви никога да не се публикуват. Естествено неговото семейство е получило голямо богатство. Но последният наследник мъж на Пастьор, не е спазил последното му желание и е дал архивите на Принстънския университет, през 1993 г. проф. Джерард Джейсън (Gerard Geisson) публикува анализ на английски, който разкрива, че Пастьор е извършил голяма измама във всички свои изследвания. Примерно, ваксинираните животни, ако те са оцелявали, не са били подлагани на експерименталните токсини от труп, но животните от контролната група, които са умрели без ваксини, са умрели от този вид отравяне.
Така в действителност е признал за фалшифициране на откритията си. Проблемът е, че днешната световна гледна точка за патогените е основана на измама, като следствие се рекламират ваксини, така че да „изградим имунитет” към тези т.нар. патогени.
Сега като съм представила някои много интересни факти, е нужно да погледнем какво в действителност се случва.