Желязното правило – Част V

12 май 2020 г.

Вяра преди факта

Когато за първи път чух този израз, разбрах, че всички сме виновни за това, че купуваме от тази система на вярвания, преди действително да разполагаме с фактите, обаче в този момент от историята е абсолютно жизнено важно да имаме фактите преди да купуваме от това, в което ни се казва да вярваме.

Нашето оцеляване зависи от това.

Мога само да се надявам, че ще има масово пробуждане за факта, че населението на земята беше измамено, не само сега, но е мамено от векове, що се касае до действителната причина за това, което наричаме заболяване и за недоказаното съществуване на вируси. Да се пробудим за този факт, е единственото нещо, което ще ни спаси от изчезване.

Както знаете, откакто т.нар. пандемия беше обявена, масовата паника драматично замъгли преценката на хората по отношение на това как се разпространява едно заболяване. В този особен случай, истината е светлинни години встрани от глупостите, към които ни насочват да вярваме.

Лично аз разбирам, че не всеки се е „пробудил” достатъчно, за да приеме откритията на д-р Хамер, да не говорим, че вирус не съществува и ако по някаква минимална вероятност съществува в хора и животни, той никога не е бил изолиран или фотографиран, с други думи не е „доказано, че съществува”.

Доказателство срещу Спекулация

„Доказателство” е много важна дума, защото тя разделя вярата от факта. Тук идва откритието на д-р Хамер. До ден днешен, в цялата история на медицината, той е единственият човек, който някога е доказал, че заболяването произлиза от биологичен шок, а не от микроб, да не говорим за нещо, което всъщност никога не е било изолирано или фотографирано.

Да, на нас ни е „казано”, че вирусите са били изолирани, обаче методологията на изследването се оказа толкова заплетена, че успя да измами дори учени да повярват в боклука, с който ги захранват в университетите и медицинските училища и никой не я поставя под съмнение.

Още веднъж, те са виновни за поставянето на вярата преди факта. Това е чист мързел, за това, че тя никога не е поставена под съмнение или има нещо общо с това да бъдеш в един „клуб”, който контролира всичко в медицината. В края на краищата, д-р Хамер беше изхвърлен от този „клуб”, защото отказа да се отрече от своите открития.

От самото начало д-р Хамер заяви: „моето откритие може да се докаже, че е абсолютно коректно и да бъде проверено за един следобед”! Беше доказано, че е коректно, от университета на Търнава в Словакия през септември 1998 г.

Представете си една система толкова точна и проста за схващане на принципа, че може да бъде „доказана” за един следобед, а не в рамките на десетилетни проучвания.

Неговите Пет Биологични Закона обхващат цялата биология и медицина. ВСИЧКО евентуално ще е нужно да бъде разбрано в контекста на неговите открития, а това включва и „вирусната теория”.

Фалшив вирус означава фалшиво тестване

Д-р Щефан Ланка, вирусолог и биолог, е първият учен, който осъзна факта, че вирус никога не е било доказано, че съществува и че тестващият метод, с който се определя неговото наличие е силно замърсен. Ако няма никакъв вирус, как може да съществува тестващ метод? (за повече информация тук, бел.пр.)

За разлика от бактерията, която може да се види под електронен микроскоп, вирусът се изплъзва вече повече от век, с изключение на откритието на непатогенен вирус в морско водорасло от д-р Ланка. Под непатогенен разбирам, че растителният вирус не е причина за заболяване, а всъщност е в здравословна симбиотична връзка със своя приемник.

Големият въпрос

Някой би си помислил, че в тези дни с цялата тази модерна технология, ние най-накрая ще бъдем способни да изолираме вирус под микроскоп, но той се изплъзва както винаги и това ни води до въпроса защо?

Отговорът трябва да е в това, че ние сме търсили нещо, което никога не е съществувало.

Факти, не фантазия

Нека погледнем на фактите според Петте Биологични Закона, които откри д-р Хамер. Той е съгласен, че има гъбички, микобактерии (като туберкулозната, бел.пр.) и различни други бактерии, защото можем да ги идентифицираме под електронен микроскоп.

Той също е съгласен, че можем да идентифицираме микробна активност при определени състояния, такива като туберкулоза, но само през „лечебната фаза”. Микробите не изявяват себе си, когато конфликтът е активен (вж. Втори Биологичен Закон тук, бел. пр.). Всъщност, те са „екип по разчистването”, за да подпомогнат нормализирането на т.нар. болестен процес и да разградят излишните клетки, които повече не са нужни по време на биологичния конфликт.

Те винаги присъстват в нашата телесна екосистема и остават в равновесие до времето, когато се нуждаем от тях, за да свършат работата си. Всъщност в организма ни има повече (като брой, бел.пр.) естествени бактерии, отколкото клетки, които съставят човешкото тяло.

Първоначално д-р Хамер смятал, че вирусите вършат същата работа като бактериите, с други думи, подпомагат лечебната фаза, обаче след близо 20 години, откакто откри „Четвъртият Биологичен Закон”, „Онтогенетичната Система на Микробите” (тук на български, бел.пр.), той осъзнава, че всъщност тяхното съществуване никога не е било доказано и следователно са все още една хипотеза.

Малко след 2000 г., когато се касае за вируси, той започва да добавя „ако те съществуват”. Около това време той се среща с д-р Ланка. Толкова много ми се иска да бях муха на стената по време на тяхната първа среща. Това трябва да е бил изключителен момент за двамата да сравнят записките си и да „попълнят взаимно празнотите си”.

Специфични клетъчни типове и вируси

Д-р Хамер осъзнава рано, по време на своето изследване, че това, което е било наречено вирусна инфекция, е винаги свързано със специфичен клетъчен тип, който принадлежи на ектодермалния (външния) зародишен лист в нашите органи.

Например, бронхите, носните синуси и жлъчните канали, наред с други части от нашите органи, са всички покрити със слой от тази същата клетъчна структура, известна като плоскоклетъчен епител. Този слой от клетки се държи точно по един и същ начин по време на конфликтната активност като улцерира на микроскопично ниво (покрива се с язвички, изтънява, бел.пр.).

Обаче, когато конфликтът се разреши, улцерациите се лекуват, тъканта се подува и се получава възпаление около тях. В този случай ще развием дразнене в долните дихателни пътища, където са засегнати бронхите и ще е нужно да кашляме в различна степен, докато лечебната фаза не приключи. Повечето от проблемите в долните дихателни пътища са придружени и от грипоподобни симптоми и на нас ни се казва, че страдаме от вирус.

Същото се случва и по време на лечебната фаза на носните синуси, те също ще се раздразнят в следствие на подуването и възпалението и ще бъде диагностицирана настинка или т.нар. синусна инфекция. Отново, освен, ако тези симптоми не се случват през лятото, ще се спекулира с това, че имаме вирус.

Не намирате ли това за странно, че може да имаме тези симптоми, БЕЗ да им поставяме етикета вирусна инфекция?

Друг пример е лечебната фаза на жлъчните канали, където при сериозни случаи може да се получи жълтеница, ако има запушване. Отново и при този случай имаме възпалителни симптоми и подуване на жлъчните канали. Обаче, при някои случаи, това се приписва на Хепатита, друг т.нар. вирус, който никога не е бил изолиран или фотографиран.

Странно, има снимки на частици с различна форма, изградени от протеини, на които е поставен етикета „Хепатит” и които са публикувани в медицински книги. Ако погледнете отблизо ще видите, че не пише „хепатитен вирус”, а само „Хепатит”, в този случай, всеки е подведен да вярва, че гледа снимка на вирус. Същото важи и за снимките на Полио вируса и т.н.

Това ли се предполага, че е доказателството? Хората, да не говорим за професионалистите в медицината и учените, наистина ли са толкова глупави, че просто приемат това, което им се показва, без да го поставят под съмнение?

Съдебният процес за вируса на Морбили (дребна шарка)

Очевидно, един учен наистина е поставил това под съмнение и 23 години по-късно, той е първият, който изолира единственият растителен вирус под микроскоп. Д-р Щефан Ланка печели единствен по рода си съдебен процес в Германския Федерален Съд, който отсъди, че няма достатъчно научни аргументи за съществуването на един определен вирус, т.нар. Морбили (дребна шарка, подробно тук, бел.пр.). 

Както, може би, сте се досетили вече, пелена е покривала очите ни повече от век, по отношение истината за вирусите. Разбира се, докато един е проницателен изследовател, като д-р Ланка, хипотезата безочливо е приета от други и преподавана в медицинските училища без каквото и да било доказателство за тяхното съществуване.

След това „съдебно решение” медицинските специалисти и учени продължават техните лъжи с надеждата никой да не забележи, че това, което правят е измама. Дори днес, те все още безочливо изричат лъжи, че вирусът, „звезда на месеца”, е бил изолиран от екип в Торонто.

Тук е мястото да ви припомня, че те никога не са направили опит да променят своята методология, чрез която се опитват да изолират вирус. Все още използват един много заплетен начин за отделяне на (мъртви) частици без ядро от проба и да ги наричат вируси.

След като Федералният Съд на Германия се съгласи с д-р Ланка, имаше опит да се създаде страх със световна епидемия от Морбили. За щастие, кампанията нещастно се провали, особено след като цифрите показаха само дузина и нещо деца в цял град.

За нещастие на световното население, това съдебно решение не беше отразено от основните медии и никой извън нас, които знаем за ГНМ и д-р Щефан Ланка, не разбра, че всички нас ни лъжат.

Няма никаква пандемия, няма такова нещо като вирус, и мнозинството от вас ви лъжат като агнета за клане в безочлив опит да изпратят на заколение населението на планетата.

Когато всички получите своите „принудителни” ваксинации, ще бъде твърде късно. Това е истинската пандемия и това няма да ви спаси, а вместо това ще ви натовари с тежки метали (живак и алуминий), адюванти (разл. добавки, бел.пр.), консерванти, формалдехид, не човешка ДНК и нано частици, за да ви следят къде ходите.

Продължава в Част VI.